„АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ СЪЩАТА” („ХОЧУ, ЧТОБ ВАМ БЫЛА БЫ СУЖДЕНА”)
Станислав Пенчев Пенев (р. 1953 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Фомин
Станислав Пенев
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ СЪЩАТА
Аз искам да те имам същата:
вълна, безбрежност и съдба…
Богинята да си на къщата,
домът, издигнат от платна.
Пак пърха утрото като крило,
с любов шепти – душите ни съблича…
Все търсим между станало–било,
в отдаденост горим – в нас обич срича…
Животът е със собствена душа,
която ден след ден сама отсъжда
по-светли ли сме или в тъмнина
съдбата ни за утре се присъжда…
Такъв е моят жребий… Отреди
на вечното подножие сме земно.
А времето, което все лети,
завинаги остава в нас неземно.
Станислав Пенев
ХОЧУ, ЧТОБ ВАМ БЫЛА БЫ СУЖДЕНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Фомин)
Хочу, чтоб вам была бы суждена
Судьба, безбрежность и волна,
Богиня бытия в дому
И парус жизни дому твоему.
Чтоб утро трепетало, как крыло,
Любовь шептала, души обнажая…
Мы ищем – что же в нас произошло,
И открываем – в нас любовь живая…
Жизнь – это, собственно, твоя душа,
Которая день прожитый рассудит –
Темна ль во зле иль в свете хороша –
Судьба тебе судьёй наутро будет.
Таков и жребий мой… Иду вперёд
Тропою вечною всего живого.
А время бесконечное течёт,
В нас оставаясь следом неземного.